ДВАНАДЕСЕТА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА
В днешния неделен ден Църквата насочва вниманието ни към евангелския разказ от Матея за един богат младеж, който пристъпил към Христос и Го попитал: „Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен?“ (Мт. 19:16) Този прост и ясен въпрос търси смисъла на земния живот.
Господ първоначално му посочил Божиите заповеди преподадени чрез Моисеевото законодателство.
Младежът отговорил, че ги е спазвал още от младостта си. Тогава Христос му казал: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене.“ (Мт. 19:21) Като чул тези думи, младежът си отишъл натъжен, защото бил много богат.
Тук се разкрива голямата поука от днешното Евангелие.
Не е достатъчно само външно да изпълняваме Божиите заповеди. Господ иска да му отдадем себе си – целия човек. А за този младеж богатството било станало по-важно от Бога. Земното богатство било застанало между него и Бога, между него и вечния живот в Царството Божие.
И ние трябва да се запитаме:
кое за нас е по-важно от Бога? Коя наша страст ни е подчинила и стои между нас и спасението?
Христос не ни призовава всички буквално да изоставим дома и имота си. Той ни поучава да не превръщаме земните неща в свой идол. Богатството трябва да бъде средство за добро, а не господар на човешкото сърце.
Когато чули разговора с младежа, Христовите ученици много се почудили и се запитали: „Кой тогава може да се спаси?“
„А Иисус, като погледна, рече им: за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно.“ (Мт. 19:26)
Спасението не е по силите на човек, който винаги си остава грешен и несъвършен, а само Божията благодат може да го преобрази и спаси, за да живее вечно.
Нека Господ очисти сърцата ни от всяка страст и земна привързаност, която ни отдалечава от Него, и да ни даде сили да вървим след Христос с вяра, смирение и любов.
