Възстановяването на българската патриаршия
На 10 май се навършват 70 години от възстановяването на Българската патриаршия, което завърши институционното възстановяване на Българската православна църква след многовековното прекъсване през турското иго, десетилетията на схизмата и пр.
Събитието става на 10 май 1953 г., когато в столицата приключва Третият църковно-народен събор. Той е тържествено открит два дни по-рано на 8 май и след като на 9 май приема новия устав на БПЦ, на 10 май съборът продължава дейността си като патриаршески избирателен събор. Св. Синод е определил с вишегласие трима митрополити като достойни за патриаршеския престол: Кирил Пловдивски, Неофит Видински и Климент Старозагорски. В деня на избора от 107 гласували избиратели 104 дават своя глас за Пловдивския митрополит Кирил, за Видинския митрополит Неофит – 1 глас, а две бюлетини са обявени за недействителни. Новоизбраният патриарх Кирил е интронизиран, а възстановената Българска патриаршия е призната от Антиохийската, Грузинската, Руската, Румънската, Чехословашката и Полската православни църкви. Впоследствие тя бива призната от Александрийската патриаршия (1954 г.), от Сръбската православна църква (1955 г.), от Цариградската патриаршия (1961 г.) и от всички останали поместни православни църкви.
Събитието е историческо, а фактът, че става именно при управлението на комунистическия режим не само не го омаловажава, а напротив – въздига неговата стойност. То показва, че Църквата се управлява от Бога и че дори атеистичните власти са принудени да се съобразяват с нея и да изпълняват Божията воля.
Българската църква има историческо право на патриаршеската титла – още от времето на цар Иоан Асен II, при когото на големия събор в Лампсак в 1235 г. патриаршеската титла единодушно е призната на Търновския архиепископ. Счита се, че преди това през X век, когато Константинопол признава титлата василевс на българския св. цар Петър, българският архиепископ също е започнал да използва патриаршеската титла, макар тя да не е била призната на събор.
Българската патриаршия има повече от хилядагодишна история и макар тя да е изпълнена с тежки изпитания, по Божията воля тя отново се възражда и отновно достойно отстоява православната вяра с надеждата, че „и портите адови няма да ѝ надделеят“ (Мат. 16:18).
