ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО
„Христос възкръсна от мъртвите,
със смъртта си смъртта победи
и на тия, които са в гробовете, дарува живот!“
Денят на Христовото Възкресение е най-великият, най-светлият и най-радостният празник на Църквата. Това събитие стои в самия център на човешката и вселенската история и се празнува не само на Великден, но и във всеки неделен ден през годината, като жива памет за победата над смъртта. Не случайно св. Серафим Саровски целогодишно поздравявал с „Христос Воскресе!“.
Никой от евангелистите не е описал самото извършване на това велико чудо и тайнство, станало през нощта „в първия ден на седмицата“ (Мат. 28:1) в пещерата на Гроба Господен, защото апостолите и учениците били затворени зад врати поради страх от юдеите (Еванг. от Йоан 20:19).
Но цялата двухилядолетна история на Църквата произтича от това тайнствено събитие, което придава смисъл не само на човешкия живот, но и на самата човешка смърт. Защото Богочовекът наистина пострада, наистина умря, наистина бе погребан и наистина възкръсна в третия ден според Писанията. Неговото Възкресение преобрази апостолите – от смутени, уплашени и малодушни след Разпятието те се превърнали в радостни, вярващи и дръзновени свидетели, готови да приемат подвиг и дори смърт заради вярата си във възкръсналия Христос.
В Христовото Възкресение се съдържа цялото богословие на Църквата – богословие на радостта, на осъществената вяра, на сбъднатата надежда и на животворящата любов.
То изпълнява старозаветните пророчества за Месията и увенчава Новия Завет между Бога и човека. То е залог за бъдещото възкресение на всички човеци и за живот във вечния радостен век. То преобразява самия Кръст – от оръдие на смъртта в знамение на вечния живот.
Христовото Възкресение е крайъгълният камък на християнската вяра, което ни призовава към нов живот – към победа над греха, към възраждане на душата и към участие в светлината на вечния живот. Защото, както свидетелства Апостолът:
„Ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви: вие сте си още в греховете; тогава и ония, които са умрели в Христа, са загинали. И ако само през този живот се надяваме на Христа, ние сме най-окаяни от всички човеци. Но ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък. Понеже, както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви дойде чрез Човека. Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят.“ (1 Кор. 15:17–22)
Христовото Възкресение ни призовава към нов живот – към победа над греха, към възраждане на душата и към участие в светлината на вечния живот.
