ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО
Христос възкръсна от мъртвите,
със смъртта си смъртта победи
и на тия, които са в гробовете, дарува живот!
Денят на Христовото Възкресение е най-великият и най-радостният празник на Църквата. Събитието е центърът на цялата вселенска история и то се празнува не само на Великден, но и на всеки неделен ден през годината, а св. Серафим Саровски целогодишно е поздравявал с „Христос воскресе!“.
Никой от евангелистите не е описал това най-велико чудо и най-велико тайнство, което се е извършило през нощта „в първия ден на седмицата“ (Мат. 28:1) в Гроба Господен. Но цялата двухилядолетна история на Църквата е следствие от това тайнствено чудо, което дава смисъла на човешкия живот и на човешката смърт. Защото Богочовекът наистина страда, наистина умря, наистина беше погребан и наистина възкръсна в третия ден според писанията. И Неговото Възкресение преобрази апостолите – смутени, уплашени и малодушни след Разпятието, те постепенно стават първо учудени, после радостни, вярващи, дръзновени, готови на подвиг и смърт заради вярата си във възкръсналия Христос.
В Христовото Възкресение се съдържа цялото богословие на Църквата, което е богословие на радостта, на осъществената вяра, на сбъднатата надежда, на животворящата любов. То сбъдва старозаветните пророчества за Месията и ознаменува Новия Завет на Бога с човека. То е залог за възкресението на човеците и за живот в бъдещия радостен век. То преобразява самия Кръст от оръдие на смъртта и безчестието – в знамение на вечния живот и Божията слава.
Христовото Възкресение е крайъгълният камък на нашата вяра. Защото, както казва Апостолът: „Ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви: вие сте си още в греховете; тогава и ония, които са умрели в Христа, са загинали. И ако само през този живот се надяваме на Христа, ние сме най-окаяни от всички човеци. Но ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък. Понеже, както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви дойде чрез Човека. Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят.“ (1 Кор. 15:17–22) Затова в този най-светъл ден Църквата единогласно възкликва: