ВЪЗДВИЖЕНИЕ НА СВЕТИЯ КРЪСТ ГОСПОДЕН
На празника Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен се честват три събития от историята на Църквата: 1. Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики; 2. Намирането на светия Кръст на Голгота; 3. Връщането на животворящия Кръст от персийски плен.
По време на поредната междуособна война в Римската империя, през октомври 312 г. Константин Велики потеглил с войските си към Рим срещу тираничния император Максенций. Войските на Максенций били по-многобройни. Константин още не бил станал християнин, но симпатизирал на Християнството. Затова Бог му изпратил чудно видение, което да го утвърди в пътя към християнската вяра. В навечерието на решаващата битка Константин видял на небето сияещ кръст и над него надпис: „С това ще победиш”. А през нощта Сам Христос се явил насън на Константин и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръст на щитовете и шлемовете на войниците си. Константин изпълнил тази божествена заповед. В последвалата битка Максенций бил разбит и се удавил в река Тибър, а Константин бил приветстван като победител в Рим.
Той разбрал, че победата му е дадена от Господа, затова до края на живота си станал поборник на Християнството и покровител на земната Църква.
През 326 г., по поръка на своя син, св. Елена отишла в Палестина, за да посети страната, където е живял и страдал Спасителят и да издигне църкви на местата осветени от главните евангелски събития. Но още по времето на император Адриан през II век пещерата на Гроба Господен и Голгота били засипани и върху насипа бил издигнат езически храм. Св. Елена заповядала да разрушат капището и да отстранят насипа, при което се разкрила и пещерата на Гроба Господен. В мястото, наречено Голгота, в близост до което били намерени и трите кръста, захвърлени и затрупани в стара каменна кариера. Там намерили и дъската със споменатия в Евангелието надпис. Не знаели кой от кръстовете бил този на Спасителя, но когато докоснали с трите кръста един покойник, когото карали на погребение, при допира с един от кръстовете мъртвецът оживял. Тогава Иерусалимският епископ Макарий застанал на специално издигнато място, въздигнал високо светия и животворящ Кръст Господен и го обърнал на всички посоки, та целият многоброен народ да го види и да му се поклони. Именно това събитие се нарича собствено Въздвижението на светия Кръст Господен.
През 614 г. персийският цар Хозрой бил във война с Ромейската империя.
Той превзел Иерусалим, разрушил църквите там и отнесъл в Персия техните скъпоценности, сред които бил и Христовият Кръст. Войната продължила дълго. Ромейският император Ираклий успял да победи Хозрой, който скоро след това бил убит. Наследникът му сключил мир с Ираклий и върнал всичко, което баща му бил задигнал от Иерусалим.
Ираклий решил да възвърне Господния кръст в Иерусалим с триумфално шествие. Християните от Светия град, начело с патриарх Захарий, излезли да го посрещнат. Императорът бил облечен в разкошни царски дрехи, а на главата си носел царски венец. Щом шествието приближило до Иерусалим, той поискал да носи сам Кръста. Но когато трябвало да мине през портата, бил задържан от невидима сила. Императорът недоумявал, но патриарх Захарий му казал, че имал току-що ангелско видение че не така е носел този кръст Спасителят, а в смирение и унижение. Ираклий веднага снел от себе си венеца и багреницата и облякъл прости дрехи. С гола глава и бос той смирено внесъл Кръста Господен в храма.
В памет на тези знаменателни събития светата Православна църква прославя Кръста Господен като оръжие на победата и пее:
