ВХОД ГОСПОДЕН В ИЕРУСАЛИМ
В шестата неделя на Великия пост честваме Вход Господен в Иерусалим. Както пише св. евангелист Иоан, в този ден целият народ излязъл по улиците за да посрещне Царя Израилев, викайки „Осанна, благословен идещият в името Господне!“. Това възторжено посрещане било заради великото чудо на възкресението на Лазар, чрез което израилтяните се убедили в чудотворното могъщество на Иисус, Когото дотогава възприемали само като боговдъхновен Учител. Сега виждали в Него обещания от пророците Месия, Който, както те очаквали, щял да стане техен цар и да ги освободи от игото на римляните. Но Иисус, Който неведнъж посещавал Иерусалим и поучавал в притвора на Храма, сега идвал в светия град със съвсем друго предназначение.
Царят на царете идвал за да пострада доброволно заради нашето спасение.
За да победи смъртта със смърт, да ни дарува безсмъртие и да ни избави от страшния ров в „долината на смъртта“. Господ идвал за да изцели човешките души и да ги съедини с Бога, като се принесе в жертва и „даде душата Си откуп за мнозина“ (Марк. 10:45).
В оня ден Господ не влязъл във великия град в славата Си на Цар. Това ще се случи в края на времената при Неговото второ пришествие, когато ще седне на престола Си за да съди живи и мъртви. Сега Царят Израилев влизал „кротък и смирен“, възседнал осле, според пророчеството на Исаия (40:10). Хората се радвали и очаквали Той да прояви още от силата Си с която възкресил Лазар, да ги освободи он иноверското иго и да им върне земното царство, но Христос ги водел към нещо съвсем друго, заявявайки на Пилат: „Моето царство не е от този свят“ (Иоан. 18:36).
Идвайки от Витания и слизайки от Елеонския хълм за да влезе в Иерусалим, по неговия път хората постилали дрехите си и кършели палмови клони за да го приветстват. За Пасха в Иерусалим се било събирало огромно множество поклонници и всеки от тях бил узнал както за великото чудо с възкръсналия Лазар, така и за Оня, който вече три години проповядвал по техните земи. Но било още твърде рано да го разберат и съвсем скоро щели да се разочароват в очакванията си.
За първосвещениците, книжниците и фарисеите, които намразили Иисус още повече след извършеното велико чудо, идването му в града било удобен повод Той да бъде заловен и убит, а решението за това вече било взето. Така празничният Вход Господен в Иерусалим предвещавал дните на страстите Христови и Неговата кръстна смърт – последвана от превеликото и преславното Му Възкресение.
