ВТОРА НЕДЕЛЯ НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ – НА СВ. ГРИГОРИЙ ПАЛАМА

След няколко дни Той пак влезе в Капернаум; и се разчу, че е в една къща. Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат; и Той им проповядваше словото. И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица, и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният. Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: чедо, прощават ти се греховете. Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си: какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог? Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: що размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): тебе казвам: стани, вземи си одъра и върви у дома си. Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: никога такова нещо не сме виждали. (Марк. 2:1-12).

Евенгелският текст във втората неделя на Великия пост ни разказва за едно чудно изцеление в Капернаум, в което има кратко, но дълбоко поучение. Първо, виждаме силната вяра на болния и неговите близки, които разкрили дори покрива на къщата, за да спуснат болния пред нозете на Господа и той да бъде изцелен. Когато вижда вярата им, Господ казва само едно изречение: „Чедо, прощават ти се греховете“. Вместо да постави диагноза, вместо да напише епикриза, Той простичко изрича: „Прощават ти се греховете!“ А книжниците, макар и враждебни, неволно изповядват: „Кой може да прощава грехове, освен един Бог?“

Причината за болестта на този човек бил грехът. Какъв, Свещеното Писание не пояснява. Ала грехът в корените си е винаги един и същ ­ той е болест на духа. И тази болест се състои в отдалечаването от Бога и неговата благодат, чрез която ние сме призвани да намерим живот, здраве, душевно удовлетворение и щастие, а в бъдеще и вечен живот. Много често телесните страдания са в резултат от нарушаването на духовно-телесната връзка в човека и когато човек осъзнае греховете си и се покае за тях, тогава и болестта си отива, ако не е станало прекалено късно. Но не винаги човек се разболява от греха си. Понякога той не боледува телесно, но си тръгва от този свят с болна душа. А болна е всяка душа, която не вярва в Бога, не спазва Божиите заповеди и не се причастява с Тялото и Кръвта на Господа, за да се преобрази от съединяването с Христа.

Чудесното изцеление от свидетелството на св. евангелист Марк насочва вниманието ни не само към разказаното събитие, но и към изповядването на Христа като основа на православната вяра и като единствения, заради Когото нашите грехове са простени.

„Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове.“ Тоест – Синът Божи заради нашето спасение е станал Син Човечески. Божието Слово се въплъти и стана Човек. Той е нашето изцеление, опрощение, благодат и сродяване с Бога, спасение и вечен живот.

Колкото до чудото, не е необходимо винаги да го очакваме и едва ли не да го изискваме от Бога. Когато за душата е полезно да страда, за да се очисти от греховете си, Бог не прави чудо, за да я излекува. Но когато човек е „взел духовния си изпит“ – тогава за Бог не е трудно да го изцери.

Втората неделя на Великия пост Църквата е посветила на светия наш отец Григорий Палама. Той е ученик на великата монашеска традиция на Атон, а по-късно става архиепископ на Солун. Когато сред аристокрацията във Византия се разпространява ереста на Варлаам Калабрийски, според която няма разлика между божествена същност и божествена енергия, св. Григорий напуска Атон и оборва тази ерес, на базата на опита на монашеството. Неговото богословие черпи своето основание в опита на подвижниците и светиите. А славата на светиите е в тяхното обожение. Защото славни са тези, които се намират благодатта на Бога, „славата” е благодатта на Бога, светлината на Троицата.

Св. Григорий ни учи, че благодатта – това е Сам Бог, отдаващ Себе Си на нас, и, че приемайки благодатта, ние ставаме, по приобщение, участници на Божествената природа. Това учение е наречено исихазъм. Думата е гръцка и озна­чава покой, тишина. Исихията или Благото безмълвие е вътрешно молитвословие, вътрешно молитвено призоваване на Господа с Иисусовата молитва: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене, грешния”. Този метод на вглъбяване и моление е само средство и подготовка за по-нататъшното извисяване на душата към Бога. Целта е да се достигне до съзерцание на божествената, несътворената светлина (която Христос е излъчвал при Преображението) и до сливане с Бога.

Особено ценен е възгледът на св. Григорий, че Бог може да бъде познат чрез опита. И което е особено важно: този опит не е запазен само за монасите-мистици. Напротив, всички християни, следователно и ние, можем да участваме в Божия живот чрез молитвата, чрез богослужението, чрез светите тайнства, изобщо с целия си живот, посветен на Бога. И именно това наше участие в Божия живот е истинското познание на Бога.

Св. Григорий Палама ни увещава непрестанно да помним, че: „Ако човек не участва в божественото естество чрез нетварната Божия благодат, той си остава само едно следствие на творческа енергия на Бога”. Сиреч остава обикновено творение, но не и Божи син.

А как да участваме? Ето, ние знаем, че трябва да се подвизаваме, да се молим, да се каем за греховете си, да извършваме подвизи, но при всичко това да съзнаваме, че не подвизите ни спасяват, а благодатта която Бог ни дава. Защото само Господ ни спасява. С подвига си ние просто показваме, че искаме спасение и единение с Бога и предоставяме себе си за това и с поведението си, с отношението си към другите, към себе си, към света, ние призоваваме или отблъскваме Бога. И какъвто знак сме Му дали – Бог откликва и ни приласкава или се отдръпва от нас.

Не напразно такова велико учение и духовен опит ни се напомнят в дните на Великия пост. Сам св. Григорий Палама обяснява, че постът укрепва душата с добродетел, а ако ние не осъзнаваме ценността на поста, тогава също започваме да пренебрегваме и ценността на вярата.

Затова нека откликваме на Божия призив към подвиг и разбираме какво се иска от нас. Да се стремим към придобиване благодатта на Св. Дух и така да станем участници по благодат в самото Божествено естество (2 Петр.1:4).