ВТОРА НЕДЕЛЯ НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ – НА СВ. ГРИГОРИЙ ПАЛАМА
Евангелският текст във втората неделя на Великия пост ни разказва за чудното изцеление на разслабления в Капернаум. В този поучителен разказ първо виждаме силната вяра на парализирания и неговите близки, които разкрили дори покрива на къщата, за да спуснат болния пред нозете на Господа. Когато вижда вярата им и стремежа им към Спасителя, Христос казва само няколко слова:
„Чедо, прощават ти се греховете“.
И словото Му мигновено изцелява и душата и тялото на неизлечимо болния. А книжниците, макар и злонамерени, неволно изповядват:
„Кой може да прощава грехове, освен един Бог?“
Причината за болестта на този човек бил грехът. Не е казано какъв точно, но грехът е винаги болест на духа, която по един или друг начин може да се прояви като болест на тялото. А духовната болест се състои в отдалечаването от Бога и неговата благодат, чрез която ние сме призвани да намерим здраве, душевно удовлетворение и щастие в бъдещия вечен живот. Изцелението на разслабления е предобраз на изцелението на целия човек при влизането му в Царството Божие по милостта и благодатта на Спасителя, Който единствен може да прости греха.
Болката и болестта ни напомнят за нашите грехове, а примерът с разслабления ни показва нагледно, че трябва да се приближим до Христа чрез вярата, молитвата и светото Причастие, да паднем в нозете му чрез покаянието и така да измолим Неговата благодатна и спасителна милост.
Във втората неделя на Великия пост Църквата чества светия наш отец Григорий Палама.
Питомец на великата монашеска традиция на Атон, той е бил призван да напусне Света Гора и да стане архиепископ на Солун, за да поведе решителна борба срещу философа Варлаам Калабрийски, който отричал възможността за непосредствено познание на Бога, а оттам отхвърлял и дори осмивал духовната практика на атонските исихасти.
Св. Григорий оборва Варлаам въз основа на духовния опит на светогорските молитвеници като обяснява, че Бог е непознаваем в Своята същност, но Се проявява и става достъпен за човеците чрез Своите нетварни енергии, каквато е благодатта. Към средата на XIV век това негово учение е признато за православно на събори в Константинопол, а лъжеучението на Варлаам и Акинден е отхвърлено като еретично.
В защита на монасите-исихасти, които се подвизавали непрестанно с така наречената „умна молитва“, св. Григорий ни учи, че благодатта – това е Сам Бог, отдаващ Себе Си на нас, и, че приемайки благодатта, ние ставаме, по приобщение, участници на Божествената природа.
Ние сме призвани непрестанно да се молим, да се каем за греховете си, да се подвизаваме. Но не подвизите ни спасяват, а благодатта, която Бог ни дава. Защото:
„Кой може да прощава грехове, освен един Бог?“
Подобно на Капернаумския разслаблен ние трябва да направим всичко, което зависи от нас, за да се приближим до Бога, макар и да сме парализирани от греховете си, защото само като паднем в нозете Му ще можем да чуем благодатните и спасителни слова:
