Велики четвъртък

Последните дни и часове от земния живот на Спасителя са изпълнени с безброй важни събития. Сред тях на Велики четвъртък Църквата подчертава четири. Първото от тях е умиването на нозете на апостолите от техния божествен Учител. Това е върховен образ на Неговото непостижимо смирение и вечен пример за всички Негови последователи.

Второто събитие е учредяването на тайнството Евхаристия (Причастие) на Тайната вечеря: „И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.“ (Мат. 26:26–28) Вече две хилядолетия всички християни изпълняват трепетно – с радост и със страх Божий – тази велика и спасителна заповед.

Третото събитие е молитвата на Христа в Гетсиманската градина, когато душата Му е скръбна до смърт и Синът Човешки Се моли да Го отмине горчивата чаша. Но, макар да е оставен сам в молитвата и бдението от изпадналите в слабост и дрямка апостоли, „заспали от тъга“ (Лука. 22:45), Той проявява Своето велико послушание – до смърт – като напълно подчинява своята човешка воля на волята на триединния Бог.

Най-сетне четвъртъкът на Страстната седмица завършва с арестуването на Спасителя от тълпа изпратена посред нощ от първосвещениците и водена от Иуда, който Го предава с целувка.

В тропара на Велики четвъртък Църквата пее:

Когато славните ученици при умиването на вечерята се просвещаваха,
тогава, злочестивият Юда, обзет от сребролюбие, се помрачаваше,
и Тебе, праведния Съдия, предаде на беззаконните съдии.
Виж, жадний за богатства, как извършилият заради тях предателство, обесва се.
Бягай от ненаситната душа, одързостила се на такова против Учителя,
Който към всички е Благ. Господи, слава Тебе.