ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК

Последните дни и часове от земния живот на Спасителя са наситени с множество дълбоки и съдбоносни събития. На Велики четвъртък Църквата особено откроява четири от тях. Първото е умиването на нозете на апостолите от техния Божествен Учител. Това действие разкрива върховния образ на Христовото смирение и остава вечен пример за всички Негови последователи.

Второто велико събитие е установяването на тайнството Евхаристия (Причастие) по време на Тайната вечеря:

„И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.“ (Мат. 26:26–28) Вече две хилядолетия всички християни благоговейно – с радост и страх Божий – изпълняват тази велика и спасителна заповед.

Третото събитие е молитвата на Христос в Гетсиманската градина, когато душата Му е скръбна до смърт и Синът Човешки се моли да Го отмине горчивата чаша. Но, макар да е оставен сам в молитвата и бдението от апостолите, отпаднали в слабост и дрямка – „заспали от тъга“ (Лука. 22:45) – Той проявява съвършено послушание до смърт, като напълно подчинява човешката Си воля на волята на триединния Бог.

Накрая този ден от Страстната седмица завършва с арестуването на Спасителя от тълпа, изпратена посред нощ от първосвещениците и водена от апостол Иуда, който Го предава с целувка.

В песнопенията на Велики четвъртък Църквата възпява това тайнствено събитие с думите: 

„Когато славните ученици при умиването на вечерята се просвещаваха,

тогава злочестивият Юда, обзет от сребролюбие, се помрачаваше,

и Тебе, праведния Съдия, предаде на беззаконните съдии.

Виж, жадний за богатства, как извършилият заради тях предателство, обесва се.

Бягай от ненаситната душа, одързостила се на такова против Учителя, Който към всички е Благ.

Господи, слава Тебе!“