ВЕЛИКИ ПЕТЪК

Велики петък е денят, в който човекът осъжда и предава на смърт въплътения Бог – най-страшният, най-жестокият и най-дълбоко скръбният ден в историята на човечеството. Това е най-тежкият ден в земния живот на Господ Иисус Христос – и същевременно най-спасителният за падналото човечество.

В този ден Праведният Съдия на Вселената бил неправедно осъден от Своята твар; Спасителят бил оклеветен и осъден от водачите на Своя избран народ и предаден на римския управител за екзекуция. Пилат Понтийски, желаейки да угоди на първосвещениците, извършил съд над Праведника, макар да бил убеден в Неговата невинност. Озлобеният народ, подстрекаван от своите водачи, викал в един глас: „Разпни Го!“ Напразни останали опитите на Пилат да освободи Иисус, защото народът предпочел да бъде пуснат разбойникът Варава и още по-настойчиво искал смъртното наказание. Накрая римският управител, проявявайки малодушие, си измил ръцете и предал Богочовека на най-мъчителната и позорна смърт – разпятието.

Така Месията, Когото векове наред очаквал Избраният народ, бил поруган от същия този народ – охулен, унизен, жестоко бичуван и накрая предаден на кръстна смърт. Най-близките Му ученици, апостолите, Го изоставили, а най-ревностният сред тях – Петър – три пъти се отрекъл от Своя Божествен Учител.

В този най-трагичен и спасителен за нас ден Господ Иисус Христос бил разпнат, претърпял най-страшната кръстна агония и като човек вкусил самата смърт.

„И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха; и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха; и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина. А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек!“ (Мат. 27:51–54)

В памет на тези събития Църквата е установила на този ден от Страстната седмица особено строг пост: не се яде и не се пие нищо. Но скръбта на християните не е безнадеждна, а светла – защото знаем, че след нощта на Христовата смърт неизменно идва утрото на Неговото славно Възкресение!