ВЕЛИКИ ПЕТЪК

Велики петък – денят, в който човекът осъди и уби въплътения Бог – е най-страшният, най-жестокият и най-скръбният в историята на човешкия род. Това е най-страшният, жесток и скръбен ден в земния живот на Господ Иисус Христос – и заедно с това най-спасителният за престъпното човечество. 

В този ден Праведният Съдия на Вселената бил неправедно осъден от Своята твар, Спасителят бил оклеветен и осъден от водачите на Неговия избран народ и предаден за екзекуция на римския управител. Пилат Понтийски, за да угоди на първосвещениците, провел съд над Праведника, макар да бил убеден в Неговата невинност.

Озверелият народ, подстрекаван от водачите си, викал в един глас: „Разпни Го!“

Напразни били опитите на Пилат да оправдае Иисус, защото народът предпочел да бъде пуснат разбойника Варава и още по-силно настоявал за смъртно наказание. Най-сетне римският управител малодушно си измил ръцете и предал Богочовека на най-мъчителната и най-позорна смърт – чрез разпятие. 

Така Месията, който от векове бил трепетно очакван от Избрания народ, бил поруган от самите тях, охулен, унизен, жестоко бичуван и най-сетне предаден на кръстна смърт. Най-близките Му сподвижници, апостолите, Го изоставили, а най-равностният от тях, Петър, дори три пъти се отрекъл от Своя божествен Учител.    

В този най-трагичен и спасителен за нас ден Господ Иисус Христос бил разпнат, изпитал най-страшната агония на кръста и в качеството Си на човек претърпял дори смъртта. 

„И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха; и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха; и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина. А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек!“ (Мат. 27:51–54)

Църквата е възприела в памет на тези събития в този ден от Страстната седмица постът да е особено строг: не се яде и не се пие нищо. Но скръбта на християните не е мрачна, а светла – защото знаем, че след нощта на Христовата смърт идва утрото на Неговото Възкресение!