ВЕЛИКИ ВТОРНИК

ВЕЛИКИ ВТОРНИК

Велики вторник от Страстната седмица е бил за Христа ден за поучения и нравствени наставления. В тях Той изрекъл едни от най-важните си поучения в притчи, които наставляват всички човеци за времето до Неговото второ пришествие. Той изобличил фарисеите, садукеите и книжниците за тяхната фалшива религиозна показност и за изоставянето на основните вътрешни добродетели: „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето чистите отвън чашата и блюдото, когато вътре те са пълни с грабеж и неправда.“ (Мат. 24:25)

Господ изрекъл и пророчества за съдбата на светия град Иерусалими и за Иерусалимския храм:

„Ето, оставя се вам домът ви пуст.“ (Мат. 24:35). Тези думи се сбъдват 4 десетилетия по-късно, когато Храмът бил разрушен от римляните.  

Когато говори за приближаващите дни на борба и изпитание, Христос разказва за петте мъдри девици, които били винаги готови да посрещнат Спасителя и за петте неразумни, които останали без елей за светилниците си (Мат. 25:1-13). Напомня ни, че трябва „да бодърстваме и да не униваме“, а да държим духовните си светилници запалени и запасени с елей, в очакване на Божествения Жених.

Господ е казал:

„Светило за тялото е окото“ (Мат. 6:22), т.е. непомраченото човешко сърце, а, както казва св. Йоан Златоуст „маслото е милостинята или всичките ни добри дела“. Живеейки добродетелно, със страх Божи и упование в Господа, ние сме призвани да бъдем винаги готови да посрещнем Спасителя и да влезем в брачния чертог – т.е. в Небесното царство.

Църквата ни припомня също притчата за талантите (Мат. 25:14-30) и ни приканва да се трудим, за да осъществим дарбите дадени ни от Бога, които да използваме за Негова слава, а не да погребваме в суетните си желания.  

Господ Иисус Христос ни разкрива и смисъла на благотворителността:

„Защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте.“ (Мат. 25: 35-36). С притчата за бедната вдовица Той ни дал пример да даряваме не само от излишъка си, а от сърце, което е едионствено важното за Него. 

Във всичко, което проповядвал Христос в последните си поучения, основното Му послание било: обичайте Бога, обичайте се един друг, бдете, работете, търпете и се молете, докато Се върна отново.