Св. Андрей Критски е оставил богато наследство в църковната словесност, но най-великото и дълбоко негово произведение безспорно е Великият покаен канон, който заема централно място в богослужебния живот на Православната църква през Великия пост. Канонът се чете на части през първите четири дни на първата седмица на Великия пост, в рамките на Великото повечерие, а в пълния си вид се прочита в сряда на петата седмица от поста – време, което Църквата е определила като връх на покайното богослужение. Тази боговдъхновена творба е проникната от дълбоко покаяние, плач на сърцето и духовно съкрушение, които определят цялостния тон на великопостния период.
Великият канон следва класическата структура от девет песни, но със значително по-голям обем от обичайните канони, което подчертава неговия изключителен характер. Канонът е изграден в дълбоко лична, диалогична форма – разговор между човека и Бога, както и вътрешен диалог на човека със собствената му душа, което го прави молитва, в която всеки вярващ може да разпознае себе си. В своя канон св. Андрей Критски преминава хронологично през цялото Свещено Писание – от грехопадението на Адам до изкупителната смърт на Господа Иисуса Христа, превръщайки библейската история в огледало за собствената човешка душа. Представена е цялата старозаветна и новозаветна галерия от праведници и грешници, чрез които авторът съпоставя и изобличава собственото си духовно състояние – подход, характерен за покайното богослужение на Великия пост. Основната мисъл на този дивен църковен химн е зов към човешката съвест за осъзнаване на греха и към истинско покаяние, което е сърцевината на великопостния духовен подвиг.
„Покайте се“ са първите думи, с които Христос започва Своята проповед – думи, които Църквата поставя в основата на цялото великопостно богослужение. Покаянието е първото и единствено средство за духовно очистване и нравствено обновление, към което вярващите се призовават чрез пост, молитва и богослужение.
То е небесен дар, даден на човека по Божия милост.
В първата седмица на Великия пост, освен Великото повечерие с канона на св. Андрей Критски, който се чете в първите четири дни от седмицата, в сряда и петък има Преждеосвещена литургия, а в петък вечерта – Велико повечерие с първа част от Богородичния акатист, който също се чете на части, и е израз на упование и молитвена закрила от Пресвета Богородица. В събота е Тодорова събота, в чест на св. Теодор Тирон, а в неделя е празника „Тържество на православието“. Всичко в богослужението на Великия пост – песнопения, текстове и чинопоследования – води вярващия към смирение, осъзнаване на греха и обновяване на живота чрез покаяние, което е незаменима духовна сила, водеща човека към възстановяване на общението с Бога.
Затова Великият канон започва с думи на дълбок плач и смирение, които въвеждат вярващия в покайния дух на първата седмица на Великия пост:
„Отде да започна да плача над своя живот преокаян,
над свойте греховни дела, пресладки Иисусе Христе?
Какво ли начало да сложа на моето скръбно ридание? –
О, Премилосърдни, прости ми Ти мойте безброй грехове.
Ела, пренещастна ти, душо, с плътта си от грях овладяна,
и в изповед чиста, сърдечна до Бога се днес възвиси.
От грешен живот откажи се и цялата в сълзи обляна,
пречиста, покаяна жертва на Го̀спод Бог ти принеси.“
