ВЕЛИКА СРЯДА
На Велика сряда от Страстната седмица Господ отново говори за Своите предстоящи страдания:
„знаете, че подир два дни ще бъде Пасха, и Син Човеческий ще бъде предаден на разпятие“ (Мат 26:2). Първосвещениците, които били събрани в къщата на Каиафа се съвещавали как да заловят Иисус и да го унищожат. Те решили да го заловят с измама, а не явно, тъй като се боели от народа, който само три дена по-рано посрещнал Господа в Иерусалим викайки: „Осанна! Благословен идещия в името Господне“. (Марк 11:9)
След това евангелистите Св. Матей и Св. Марк разказват за помазването на Господа с миро от една безименна жена, в дома на Симон Прокажения. Църковното предание разграничава това миропомазване от миропомазването, извършено от Мария, преди Вход Господен в Иерусалим. Тази жена донесла много ценно миро в алабастров съд и го изляла върху главата на Господа.
Но учениците на Иисус започнали да негодуват от нейната постъпка, тъй като видяли в този акт единствено прахосничество. Парите от ценното миро можело да бъдат раздадени на бедните, според тях. Но противно на очакванията им, техния Учител не само не осъдил постъпката на тази жена, но и я похвалил като казал: „Тя извърши добро дело за Мене: защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате; като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение.“(Матей 26: 10-12)
Веднага след този разговор, Юда, един от дванадесетте апостоли решил да предаде Господа: „Тогава един от дванайсетте, на име Иуда Искариот, отиде при първосвещениците и рече: „какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А те му предложиха трийсет сребърника. И от тогава той търсеше сгоден случай да Го предаде.“ (Матей 26: 14-16)
Думата „тогава“ изразява не толкова логическата последователност на събитията, колкото тяхната вътрешна логическа връзка. Юда очаквал от Господа земни блага и богатства, а неговият Учител не му ги осигурявал. Той бил и крадец, според еангелист Иоан (Иоан 12:6) и неговото користолюбие изгубило търпение при „прахосването на мирото“, и обладан от гняв и раздразнение решил да предаде Учителя си на всяка цена. А цената, която му предложили от 30 сребърника била цена на роб. С тази цена първосвещениците изразявали презрението си към Иисус, разчитайки на скъперничеството и алчността на предател, който не би се пазарил.
От този момент нататък Юда търсел удобен сучай да им го предаде.
Така се изпълнило пророчеството на пророк Захария за трийсетте сребърниха (Зах. 11:12-13), с които неблагодарните хора оцениха бащинската грижа на Бог към тях.
Първоначалното намерение на първосвещениците било да заловят и убит Иисус след празника, но след като намерили предателя, те – обладани от злоба и гняв не се въздържали и пророчествата на Господ, че ще пострада на празника се сбъднали.
