ВЕЛИКА СРЯДА
На Велика сряда от Страстната седмица Господ отново говори за Своите предстоящи страдания: „знаете, че подир два дни ще бъде Пасха, и Син Човеческий ще бъде предаден на разпятие“ (Мат 26:2). Първосвещениците, които били събрани в къщата на Каиафа, се съвещавали как да погубят Иисус. Те решили да го заловят не явно, а с измама, тъй като се боели от народа, който само три дена по-рано посрещнал Господа в Иерусалим викайки: „Осанна! Благословен идещия в името Господне“. (Марк 11:9)
След това евангелистите Св. Матей и Св. Марк разказват за помазването на Господа с миро от една безименна жена в дома на Симон Прокажения. Това миропомазване е различно от миропомазването, извършено от Мария, преди Вход Господен в Иерусалим. Жената, чието име не знаем, донесла скъпоценно миро в алабастров съд и го изляла върху главата на Господа.
Учениците на Иисус започнали да негодуват от нейната постъпка, тъй като видели в този акт само прахосничество.
Парите от ценното миро можело да бъдат раздадени на бедните, според тях.
Но противно на очакванията им, техният Учител не само не осъдил постъпката на тази жена, но и я похвалил като казал: „Тя извърши добро дело за Мене: защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате; като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение.“ (Матей 26: 10-12)
Веднага след този разговор Иуда решил да предаде Господа:
„Тогава един от дванайсетте, на име Иуда Искариот, отиде при първосвещениците и рече: „какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А те му предложиха трийсет сребърника. И от тогава той търсеше сгоден случай да Го предаде.“ (Матей 26: 14-16)
Думата „тогава“ изразява не толкова последователността на събитията във времето, колкото тяхната вътрешна логическа връзка. Иуда очаквал от Господа земни блага и богатства, а неговият Учител не му ги осигурявал. Според еангелист Иоан, той бил и крадец, (Иоан 12:6) и неговото користолюбие изгубило търпение при „прахосването на мирото“. Цената, която му предложили от 30 сребърника, била цена на един роб. С тази цена първосвещениците изразявали презрението си към Иисус, разчитайки на скъперничеството и алчността на предателя.
Така се изпълнило пророчеството на пророк Захарѝя за трийсетте сребърника (Зах. 11:12-13), с които неблагодарните човеци оцениха своя Създател и Спасител.
Първоначалното намерение на първосвещениците било да заловят и убит Иисус след празника, но след като намерили предателя, те – обладани от злоба и гняв не се въздържали и пророчествата на Господ, че ще пострада на празника се сбъднали.
