ВЕЛИКА СРЯДА

На Велика сряда от Страстната седмица Господ говори за Своите предстоящи страдания: „знаете, че подир два дни ще бъде Пасха, и Син Човеческий ще бъде предаден на разпятие“ (Мат. 26:2). Първосвещениците, които били събрани в къщата на Каиафа, се съвещавали как да заловят Иисус и да Го убият. Те решили да Го заловят с измама, а не явно, тъй като се боели от народа, който само три дни по-рано посрещнал Господа в Иерусалим викайки: „Осанна! Благословен идещия в името Господне“. (Марк 11:9)

След това евангелистите разказват за помазването на Господа с миро от една жена в дома на Симон Прокажения. Тя донесла драгоценно миро в алабастров съд и го изляла върху главата на Спасителя. Учениците на Иисус започнали да негодуват, тъй като видяли в това действие прахосничество. Според тях, парите от ценното миро можело да бъдат раздадени на бедните. Но техният божествен Учител не осъдил постъпката на жената, а казал: „Тя извърши добро дело за Мене: защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате; като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение.“ (Мат. 26: 10-12)

Веднага след това Иуда Искариот, един от дванадесетте апостоли, отишъл при първосвещениците и рекъл: „какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А те му предложиха трийсет сребърника. И от тогава той търсеше сгоден случай да Го предаде.“ (Мат. 26: 14-16)

Иуда очаквал от Месията земна сила и слава, а неговият Учител бил кротък и смирен. Освен това, според еангелист Иоан, Иуда бил крадец (Иоан 12:6) и неговото користолюбие изгубило търпение при „прахосването на мирото“. В пристъп на гняв и раздразнение, той решил да предаде своя Учител. А цената, която му предложили, от 30 сребърника, била цена за един роб. С тази цена първосвещениците изразявали презрението си към Иисус, като разчитали на скъперничеството и алчността на предателя. 

Така се изпълнило пророчеството на пророк Захария за трийсетте сребърника (Зах. 11:12-13), с които неблагодарните човеци оцениха своя божествен Благодетел.

Първоначалното намерение на първосвещениците било да заловят и убият Иисус след празника, но след като се появил предателят, те – обладани от злоба и гняв – не се въздържали и така се сбъднало пророчеството на Господ, че ще пострада на празника Пасха.