Бог е нам прибежище и сила

„Бог е нам прибежище и сила, бърз помощник в беди, затова няма да се уплашим, макар и земята да се разклати и планините да се преместят в сърцето морско.“
Псалом 45: 1-3

Този цитат от Псалом 45 говори за Бог като наша крепост и сила в скърбите и изкушенията, които ни застигат. Докато не са се случили, Бог ни е заповядал да избягваме изкушенията, но когато вече сме подложени на тях, тогава трябва мъжествено и с търпение да им се съпротивляваме. Бог допуска християните да изпитват най-разнообразни скърби и изкушения, но те не са страшни за онези от тях, които живеят според Божията воля.

Според Блажени Теофилакт: „Изкушенията следват праведниците не по друг начин, а бидейки допуснати от Бога, за техни подвизи, та чрез подвизите да станат най-опитни, понеже „скръбта поражда търпение, а търпението – опитност, както казва св. ап. Павел (Рим. 5:3,4)“

А когато пък дойдат изкушенията, Бог е готов да се притече на помощ и не позволява верните да бъдат победени, както пише св. Йоан Златоуст. „Бог помага не малко, а много, като със Своята помощ подава повече утешение, отколкото са мъчителни скърбите. Защото Той дава помощ не толкова, колкото изисква естеството на бедствията, но и много повече.“ А св. Василий казва: „Скръбта постига всеки праведник в житейското му занимание. Защото, който се отклонява от широкия и просторен път и върви по тесния и прискърбен, често бива подлаган на скърби“.

„Затова няма да се уплашим, макар и земята да се разклати и планините да се преместят“ казва псалмопевецът, защото ни помага силният Христос. А ако и тогава не се уплашим, още по-малко ще се уплашим когато жестоки управници и гонители се повдигнат срещу нас. Както казва св. ап. Павел: „Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли или меч?“ (Рим. 8:35)