БОГОНОСЕЦЪТ СВ. ИГНАТИЙ
Св. Игнатий Антиохийски (наричан „Богоносец“) е от поколението на т.нар. „апостолски мъже“ (наред със св. Климент Римски, св. Поликарп Смирненски и др.), които са ученици на светите Апостоли и полагат началото на светоотеческото богословие.
Св. Игнатий е роден в столицата на Сирия Антиохия (сега Антакия в най-южната част на Турция), където се запознал с водещите философски и религиозни течения на своето време, включително и с Християнството. Счита се, че в ранните си години е познавал апостолите Петър и Павел, слушал тяхното слово. Според блажения Иероним е бил ученик на св. Иоан Богослов. Действително в неговите послания звучи апостолското вдъхновение и дръзновение.
При гоненията на император Траян срещу християните в началото на II век св. Игнатий бил заловен и откаран на съд в Рим, конвоиран от десет войници. Пътят продължил няколко месеца с множество спирки (Смирна, Троада, Неаполис, Филипи). По време на този свой път към Голгота светецът написал радостни и вдъхновени послания до различни църковни общини. Така пътешествието му се превърнало в апостолско, а боговдъхновеното му слово се разпространило от Близкия Изток през Балканите до Рим. В Смирна той се срещнал със св. Поликарп Смирненски и други епископи, на които предал своите послания до техните църкви.
В Рим, след като отправил горещи молби към римските християни да не попречат на мъченичеството му, той бил хвърлен за разкъсване от диви зверове в Колизуема. Годината на кончината му не е известна, вероятно към 108 г. сл. Р. Хр.
За произхода на прозвището Богоносец, което сам св. Игнатий използва за себе си, има различни обяснения. Според красива късна легенда, той бил наречен Богоносец, защото бил онова дете, което Господ вдигнал на ръце като пример за невинност (Мат. 18:1). Друго предание разказва, че след мъченическия му подвиг християните видели на сърцето му името на Господ Иисус Христос. Несъмнено е обаче, че той се самоназовава „Богоносец“, защото чрез любовта е носел Христа: в съзнанието си, в ума си, в сърцето си, в душата си, в словото си – всъщност в целия си житейски подвиг.
Молитвите му към Господа да имаме!
