Архим. Павел Пападопулос:

Авва Исаак Сириец казва: „Колкото по-незначими се чувстваме, толкова по-близо до Бога се намираме”. Етосът на светците не е фанатизъм и анатемосвания на неверните, а усещането им, че са погинали, че са недостойни за благодатта.
Когато християнинът живее във въображаемата си „духовност”, тогава не може да обикне автентично своя брат, враг, неверния, хулителя, еретика. Винаги ще живее в заблуда, че е „достатъчен”, а другият е „недостатъчен”. Винаги ще чувства сигурност за вярата си. Една вяра обаче, която не е насочена към Бога, а към неговата добродетел. Това е неговата заблуда, прелест и катастрофа.
Както богатият младеж (от Евангелието), който смятал, че добродетели му били достатъчни. Добродетели, които реално нищо не му стрували. Затова и когато Христос го зове да продаде имота си, да се отрече от богатствата си, той си тръгва натъжен. Тръгва си, защото толкова години се самоуспокоявал в своята псевдо-добродетел. Тръгва си, защото не иска да жертва своя комфорт. Предпочита това, което го държи окованик в този свят, отколкото вечния живот. Отказва да приеме, че това, което прави, не е достатъчно. Отказва да направи това нещо повече, което Христос иска от него. Защото това „нещо” реално ще му струва.
Колко струва и на нас нашето Християнство? Колко струва и на нас вярата ни в Христос? За съжаление много християни са изопачили вярата си в Христос в някакво движение срещу злото. Голяма заблуда. Тоест смятат вярата си в Христос за нещо, което ще струва на другите, а не на тях самите!
Ако искаш да видиш колко „добър християнин” си, не сядай да броиш колко пъти наруга еретици или унижи невярващи; а колко пъти се разпна за тях, колко пъти замълча, помоли се, проля кръв за тях.
За да се спасим, е нужно да придобием широко сърце. Ако седиш и броиш колко дни в годината постиш, колко време седиш и се молиш с броеницата и как си успял да запазиш девствено тялото си, разбери, че тези неща са нищо, ако ги гледаш като твои постижения.
Не те обезопасяват твоите „духовни постижения”. Нищо не те обезопасява. Единственото, което можеш да правиш, е да казваш „Господи, спаси ме, направи ме Твой!” и това да не остава само на думи; целият ти живот да бъде устремление към Бога. Устремление, не за да Го завоюваш, а за да бъдеш завоюван от Него.
Рискувай да загубиш всички заради Него, дори и твоята „добродетел”. Не съществува нищо по-любовно от това. Не съществува нищо по-християнско от това.
Превод: Константин Константинов