АРХАНГЕЛОВА ЗАДУШНИЦА

В съботата преди празника Събор на св. Архангел Михаил, който се чества на 08 ноември, Църквата е отредила да се отслужват молитви да душите на всички „починали с вяра и надежда за възкресение и вечен живот“. На тази задушница отдаваме почит както на починалите си близки и роднини, така също и на ангелите. Наричана още Голяма задушница, тя е последната за годината и обикновено на нея се правят общи трапези в Църквата. 

Защо се молим на Бог за душите на починалите? Преди всичко защото ни е открито, че „Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи“ (Лука 20:38)

И тъй като Църквата е една в две „части“  – войнстваща на земята и тържествуваща на небето, то всички заедно сме призвани да се молим за духовното преуспяване на всички нейни членове – както на земята така и в отвъдния свят. Освен светците, които са прославени от Бога и са канонизирани, за всички останали наши починали близки и членове на Христовата църква ние сме призвани да се молим за упокой на душите, защото не знаем със сигурност каква е тяхната задгробна участ. За тези, които безпрепятствено са преминали при Бога, молитвите не са „излишни“, защото те се радват че близките им ги помнят и споменават, а молитвите се „връщат“ като благословение на принасящите ги. Но за останалите, които не са отишли при Бога – те са жизнено важни и спасителни. Защото на Бог е угодно по молитвите на Църквата да прощава греховете на починалите и да „допълва“ недостига от добри дела, които от любов към тях близките и Църквата принасят. 

Починалите, лишени от тялото си, вече не могат вече да направят нищо за себе си в отвъдния свят и да подобрят участта си.  Но заради любовта и връзката им с техните близки, които се молят за тях, тяхната участ може да бъде променена. Какво ни е казано, че можем да правим „от тяхно име“? На първо място трябва да ги записваме за споменаване на Светата Литургия, което принася най-голяма полза за душите им. Когато свещеникът се моли за душите на починалите и изважда частици за тях на Проскомидията, Кръвта на Господа (в тайнството Причастие) умива техните грехове. Молитви за починалите ние сме длъжни да отправяме и всеки ден, когато четем сутрешните си молитви, както и да правим панахиди в деня на упокоението им, но особено – на отредените за целта задушници през годината, когато цялата Църква се моли за всички свои чада, напуснали временния живот. 

Раздаването на милостиня и вършенето на добри дела в тяхна памет е другото важно нещо, което подпомага задгробната участ на близките ни покойници. Ние благотворим от тяхно име и молим този, на когото сме помогнали да каже „Бог да ги прости“, защото такава молитва е приятна за Бога. Затова и се раздава храна – с цел благотворителност и поменаване на покойника, а не защото починалите имат нужда от нея. Недопустимо е оставянето на храна по гробовете, или други езически практики, свързани със суеверия. 

И не на последно място, нашите покойници получават огромна полза, когато ние, техните наследници напредваме във вярата,  освещаваме се и съединяваме живота си с Христа. Поради това, че душите ни са свързани с нашите близки – както живи така и починали, нашето напредване в Христа се отразява и на тях и има възможност да подобри задгробната им участ. 

 МОЛИТВА ЗА ПОЧИНАЛИТЕ

Помени, Господи, нашите отци, братя и сестри, починали с надежда за възкресение за вечен живот, и всички, поминали се в благочестие и вяра: прости им всяко съгрешение, извършено от тях волно и неволно, с дума или с дело или с помисъл. Всели ги в места светли, в места прохладни, в места покойни, отгдето е изчезнала всяка болка, скръб и въздишка, и гдето сияе светлината на Твоето лице и весели всички от века Твои светии. Дарувай на тях и на нас Твоето царство, участие в неизказаните и вечни Твои блага и услада от Твоя безкраен и вечен живот. Защото Ти, Христе Боже наш, си животът, възкресението и покоя на починалите Твои раби и на Тебе отдаваме слава, с безначалния Твой Отец, и с пресветия, благия и животворящ Твой Дух, сега и всякога, и во веки веков. Амин.