baner za Silver MEGA DEMO 1000x292

Радио Зорана 87.6 FM

„Горд съм, че приключих дипломатическата си кариера в България" --историята на един културен аташе на Китай

Gu Fan

Песента е обичана от всеки китаец. Тя има особено значение за героя от днешната ни история. Като културен аташе, той е работил в шест държави от Азия, Европа, Австралия и Африка повече от 20 години. Ерудиран и далновиден, хумористичен и интересен, обикновен и обичаен. Той е героят от днешната ни история – бившият културен аташе на Китай в България – г-н Ин Яли.

Срещаме се с г-н Ин в кабинет в главната сграда на Пекинския университет за чужди езици. След края на дипломатическата си кариера, той започва да преподава в университета. В момента е директор на Центъра за изследвания на Гърция към университета и се занимава с проучвания на историята и културата на югозападната Европа.

„Стартирах дипломатическата си кариера през 1988 г. и последният ми мандат беше в България през 2016 г.. От Гърция до Непал, от Унгария до Австралия, от Южна Африка до България, през последните над 20 години лично съм преживял процеса на китайското развитие и устрем от старта на реформите. Като китаец и дипломат, живял дълги години в чужбина, може би, щастието и гордостта, които чувствам спрямо развитието на Китай, са по-силни от тези на хората в страната. "

През 1988 г. Гърция става първата спирка в дипломатическата кариера на Ин Яли. Тогава са изминали първите десет години от въвеждането на политиката на реформи и отваряне на Китай. Ин Яли, който за пръв път работи в чужбина, е изпълнен с ентусиазъм да разпространява китайската култура в чужбина. Реалността обаче се оказва друга. По онова време международният имидж на Китай далеч не отговаря на международния статут на държавата. Много държави се отнасят предубедено към Китай и китайците. Репортажите относно Китай бяха субективни и непълни.

„Помня, как докато вървях по улицата, гърците усмихнато ми махаха с ръка, но ми казваха здравей на японски, което много ме натъжаваше".

Това чувство кара този млад дипломат да усети тежестта на мисията си.

„Нашата най-спешна задача бе да променим тази ситуация. Единственият начин е да се засили културния обмен и сътрудничество с държавата, в която работиш."

От началото на века, той започва да усеща промените в своята работа. От представяне и популяризиране на Китай до повишаване качеството на културния обмен и сътрудничество. Светът показва все по-засилен интерес към китайското развитие и култура. Културните отдели към китайските посолства по света често организират различни спектакли, изложби и културни прояви, които разпалват интереса към Китай. Според Ин Яли, промените са перфектно отражение на повишаващия се международен статут на Китай.

„Наред с бурното развитие на китайската икономика, цялостната сила на държавата се повиши безпрецедентно, както и правото ѝ на глас в международните дейности. Днес китайската дипломация е следена от целия свят, а културата на страната се разпространява както никога преди, създавайки мостове, които насърчават приятелството и обмена с останалите държави."

Говорейки за чувствата си и промените през последните десетилетия, Ин Яли не може да спре да си спомня за времето, прекарано зад граница.

Дипломатическата кариера на Ин Яли приключва в България, която е втората държава в света, установила дипломатически отношения с Китай. Тази година се отбелязва 70-тата им годишнината. Разбира се, темите ни са насочени към тази красива държава.

По думите на Ин, опитът му в тази красива страна ще остане незабравим.

Ж: „Като културен аташе, последният Ви мандат беше в България. Има ли нещо специално в работата и живота Ви там, което бихте споделили?"

Ин: „Дипломатическата ми работа започна от Гърция, обиколих почти целия свят, последната ми спирка бе в България. Може да се каже, че България бе един успешен завършек на моята кариера. Затова е от особено значение за мен."

Ж: „Познавахте ли България преди да заминете за там?"

Ин: „Като дипломат, принципно се запознавам предварително със следващата си спирка. Отдавна знам, че България е известна с розите си държава, обаче след идването ми успях лично да видя нейната красота. Обиколил съм почти всички области, както и границите ѝ в четири посоки. Изкачих най-високата планина и посетих всички обекти на световното природно и историческо наследство в България."

Попитах го за нещата, които никога няма да забрави от престоя си в страната. Той се замисли за момент и бавно каза, че всичко, което е преживял и видял в България, трудно ще забрави. Спомни си за проведения в София втори Форум на културните министри от страните на Централа и Източна Европа през 2015 г. Него той определи като образец за успешното сътрудничеството между двете страни. Ин си припомни и изграждането на Китайския културен център в София с особена радост, че благодарение на неговите усилия сградата се намира в най-доброто местоположение в културната зона на българската столица.

Ин Яли подробно разказа и следващата история, която ще помни цял живот.

Това се случи на 23 август, 2014 г.. Симфоничният оркестър на Шънджън изнесе в античния театър в Пловдив симфонията „Ода за човечността", чиято главна тема е традиционната китайска конфуцианска култура. В самото начало на концерта, валеше слаб дъжд, който постепенно се усили и организаторите бяха принудени да го спрат. Водещият попита зрителите, дали ще изчакат или ще напуснат? Всичките извикаха: „Ще чакаме, чакаме…" В открития театър почти всички зрители чакаха под дъжда. Китайските изпълнители останаха дълбоко трогнати. Един тромпетист се качи на сцената и изсвири известната българска народна песен „Хубава си, моя горо" и китайската „Жасмин". Публиката пееше в унисон. После към него се присъедини и български музикант, който свири заедно с китайския си колега.

Ин Яли продължава да ми разказва:

„След 40 минути дъждът спря, оркестърът отново се качи на сцената, придружен от бурни аплодисменти. Под нощното българско небе китайският оркестър представи китайската конфуцианска култура под формата на западна класическа музика. Хорът се състоеше от местни оперни певци и студенти от консерваторията. Те пяха на китайски, който току-що са научили. „Учението е с дълга история и петхилядната годишна цивилизация е неговото широко речно корито… " Китайската и западната култури бяха съчетани толкова хармонично.

Ин Яли смята, че културата е като „пролетен дъжд, който вали тихо през нощта и попива навсякъде. Културният обмен е като пролетния вятър и дъждове, който поставя здрава основа на началото на общност на човешката съдба.

Ин Яли е изключително горд с работата си. Благодарение на неговите и тези на колегите му усилия, културният обмен и сътрудничеството между Китай и България не спират да се развиват.

Излизайки от кабинета на Ин, не спирах да мисля за неговите думи. Изглежда все още бях потопена в спомените му за прекрасната дипломатическа кариера, но се замислих и над философските му думи.

Припомних си, че в речта си в седалището на ООН в Женева, китайският председател Си Дзинпин посочи, че различните цивилизации трябва да се допълват взаимно в името на общия прогрес. Нека обменът между цивилизациите се превърнат в двигател и мост за прогреса на човешкото общество и защитата на световния мир.

Мисля, че през цялата си кариера културният аташе Ин Яли е следвал и прилагал на практика визията спрямо културата и дипломацията на председателя Си Дзинпин. Тя е оформила прекрасната му дипломатическа кариера и нейния успешен завършек.